Нар

Нарът е внесен в България преди много години, но се отглежда като единично дворно растение в по-южните райони.
Плодовете на нара се ценят високо. Сокът им садържа захари (до 21%), чиста лимонена киселина, пектин, борна киселина, витамин С и др. Плодовата кора на нара съдържа много дъбилни вещества, които се използват за обработка на ценни кожи. Поради ценните си десертни и диетични качества сокът се препоръчва като лечебно и отморяващо средство, за лекуване на хемофилията, скорбута, атеросклерозата и др. От него се приготвят вкусни, ароматични, освежаващи сокове и напитки с название „гренадини”, както и слаби алкохолни напитки.
Нарът е ценно декоративно растение поради красивите си цветове, продължителен и обилен цъфтеж (около 70 дни). Познати са и декоративни форми с едри кичести цветове.

Биологични особености

Нарът е листопадно дръвче или храст с височина 3-5 метра. От зоната на кореновата шийка се развиват многобройни издънки, което позволява формирането му и като храст.
Плодът е едър, с кръгла форма и има 6-12 гнезда, изпълнени със зърна - това са семената.
Дръвчетата встъпват в редовно плододаване към третата - четвъртата година и при добри грижи от едно растение могат да се получат до 60 кг плодове. Нарът живее до 70 години, но нормалната му продуктивност е до 30 – 40 годишна възраст.

Изисквания към климат и почва

Нарът е топлолюбиво растение. Понася студове до минус 12 - минус 13°С, а при кратковременно застудяване и до минус 15-17°С. Не страда от пролетните застудявания, тъй като цъфти късно - края на май-началото на юни.
Той е влаголюбиво и топлолюбиво растение. Добре понася ниската атмосферна влажност, но не понася почвеното засушаване.
Към почвата не е много взискателен, но не се развива добре на кисели и заблатени почви. Най-добре се развива на леки, дълбоки, богати на хумус почви, неутрални до слабо варовити.

Размножаване на нара

Нарът се размножава чрез семена, чрез коренови издънки, чрез присаждане или чрез вкореняване на резници. У нас най-широко се използва размножаването чрез коренови издънки. За целта храстите слабо се загърлят, до есента издънките се вкореняват много добре и са готови за засаждане на постоянно място. При семенното размножаване получените семенни растения до голяма степен запазват качествата на майчиното растение. Сеитбата се извършва през март със стратифицирани или нестратифицирани семена в добре подготвени лехи. След това се покриват с тънък слой добре разложен оборски тор. При редовно поливане до есента повечето растения са готови за засаждане.
За бързо размножаване и за запазване качествата на сорта се практикува и размножаване на зрели резници. Резниците се събират през есента и се съхраняват зарити в пясък до пролетта, а в райони с по-топли зими е най-добре да се събират през март. Зареждат се в добре подготвено вкоренилище през април и при редовно поливане и едно подхранване с азот през юни до края на октомври са готови за изваждане и засаждане на постоянно място, което може да се извърши през есента. Може и рано напролет, но дотогава трябва да се съхраняват добре, за да не изсъхнат или измръзнат корените.

Грижи за насажденията

Когато се създава по-голямо насаждение, разстоянията на засаждане са 3 на 3 или 4 на 4 метра. В любителските градини, когато ще се отглежда повече от едно растение, разстоянията не бива да са по-малки.
Грижите при отглеждане на нара се свеждат до обработка на почвата, торене и напояване и не се различават от грижите при останалите овощни видове. През сухите и топли месеци, които са характерни за районите на неговото отглеждане, особено благоприятно влияние оказват поливките.
Резитбата е от съществено значение. При храстовидно отглеждане се оставят 3-5 стъбла, а при едностъблено - 4-5 скелетни клони. Най-много и най-качествени плодове се получават върху клонките с едногодишна до тригодишна дървесина. Плодовете на леторастите на новия прираст са малко и некачествени, поради което 50% от тях трябва да се премахват още като филизи в началото на развитието им. Редовно се извършват и резитби за просветляване на короната, като се премахват излишните силни леторасти, повредените, сухите и болните клонки.
В райони, където има опасност от измръзване дърветата трябва да се обвиват добре с подходящи сухи материали - царевични стъбла, въжета от сено или слама, стиропор и др. Във всички случаи отгоре се покриват с полиетиленово платно.
Плодовете на нара не узряват едновременно, затова се берат на няколко пъти. С беритбата не трябва да се бърза, защото колкото по-дълго остават плодовете на дървото, толкова по-вкусен става сокът им. Съхранявани при температура 1-2°С и относителна влажност на въздуха 80-85% наровите плодове могат да се запазват до 4-5 месеца.